Резолюция на 2020 година
Грижа за себе си

Вълшебната година – 2021 – част I

Съмнявам се, че когато се връщаме назад във времето, някой ще гледа на 2020-та година като хубава. Съмнявам се, че някой дори ще си спомни добрите неща, които все пак са му се случили през тази година. Защото тя не беше добра. В общи линии. Но ако не гледаме общо на нещата, може би ще успеем все пак да се вгледаме в детайлите и да отчетем някакъв положителен прогрес. С тази статия искам да направя опит да разчленя моята 2020 на съставните й части, за да начертая план и визия за настоящата и бъдещата година. Ще се опитаме да сложим доброто и лошото на везна, без задължително да ги съпоставяме и измерваме, а по-скоро да ги ползваме като поука и стимул в перспектива. Първоначално смятах да напиша всичко в един пост, но тъй като стана доста дълго, ще го разделя на няколко части. Приятно четене на първата и очаквайте скоро втора!

Резолюция на 2020 година

Моята 2020

Годината беше тежка, трудна, в началото не знаехме колко много промени предстоят в начина ни на живот. Чувахме слухове, но всичко ни се струваше като една шега, като нещо временно, преходно. Не вярвахме, че сценариите от филмите, които сме гледали, биха могли да оживеят в реалността. После настъпи март месец и до този момент аз не бях успяла да направя нищо съществено с личната си година, освен да прочета колкото се може повече книги.

Масова паника и карантина

Март месец нещата се промениха не само за мен, но и за всички. Настана масовата паника примесена с може би още по-масов скептицизъм. Аз бях на страната на паниката. Започнах да работя от вкъщи и прекъснах почти всичките си социални контакти с абсолютната умисъл да попреча колкото се може повече на заразата да ме достигне. Започнах да чета още повече, да прекарвам време вкъщи, като достигнах до период от три пълни седмици, когато буквално не си бях показвала носа от входната врата. Първият път, когато ми се наложи да изляза, имах чувството, че се намирам на бойно поле и сякаш всеки момент някой ще хвърли бомба върху главата ми. Но да оставим това настрана.

Човек винаги се стреми към външен и вътрешен уют и комфорт. Тъй като ми се налагаше да си стоя вкъщи по 24 часа на ден, аз исках да направя такава обстановка, в която ми е възможно най-приятно да стоя по-дълго време.

Импровизираният ми читателски кът

Първоначално си направих един малък импровизиран читателски кът, който за съжаление не остана повече от месец. Сега ще разберете защо.

Уютът на новия ми читателски кът ме накара да се огледам около себе си и да ми се прииска да променя това-онова. Първо исках нещо малко, после още нещо малко, докато накрая не реших, че най-доброто, което бих могла да направя е цялостна промяна на обстановката и основен ремонт на стаите от жилището на родителите ми, които обитавах аз по онова време. И представете си сега – Анелия по време на пандемия – треперех от страх, че всеки човек, който мине случайно по улицата може да ме зарази с коронавирус, не исках никакви външни хора вкъщи, не позволявах на близките ми да излизат кой знае колко и им се карах да намалят до минимум излишните разходки. Същото това момиче изведнъж изправено пред дилема – да почака ли още малко да свърши тази пуста пандемия или да повика хора за ремонт още тогава. Да, тогава наистина вярвах, че нещата ще се оправят максимум до 2-3 месеца. Каква наивница!

Желанието за уют обаче надделя и реших, че ще рискувам. Ремонтът започна може би краят на март или началото на април и като всеки ремонт беше свързан с големи разходи, разхвърляни помещения и полеви условия. Крайният резултат обаче беше зашеметяващ и повече от заслужаващ си. Създадох точно този уют и вид, за които винаги съм си мечтала и съм си представяла. Поръчах си мебели от мебелист дърводелец, тъй като исках абсолютно точно да отговарят на изискванията ми, както и на помещенията, с които разполагах. Исках да са изчистени, удобни и да събират възможно най-голямо количество предмети и книги, тъй като благодарение на много си хобита и идеи, имам доста неща за съхранение и нужда от пространство. До средата на лятото – юни / юли, мебелите бяха сглобени и готови за ползване. Само че през това време се случи нещо друго, което малко промени плановете ми…

Домашният офис
Домашният офис
Спалнята
Спалнята

В средата на юни се запознах с приятеля ми, като на самото запознанство не отдадох кой знае какво значение. Нещата обаче се стекоха толкова бързо, че (честна дума!) след десет дни вече бяхме заедно, а след още десет – неразделни. Така се наложи да се преместя при него и стаите ми вкъщи си останаха просто красиви, нови, добре подредени помещения, които обаче останаха неизползвани. Тук не съм съвсем искрена, тъй като едната от стаите съм я пригодила за офис и си я ползвам все още всеки ден, докато работя от вкъщи. Така хем ходя на работа, хем пък съм си у нас.

Аз и моя приятел на разходка в парк "Острова", Пазарджик
Аз и моя приятел на разходка в парк „Острова“, Пазарджик

Това обаче беше най-хубавото събитие за годината, така че не се оплаквам въобще. Връзката ми с него е нещо ново и различно за мен, както и най-силната и емоционална, която съм имала някога. Смятам, че най-накрая съм намерила точния човек и че това струва повече от всякакви ремонти, помещения и каквото и да било друго.

Той беше ключовият фактор, който ми помогна да преживея корона кризата и паниката, която ме беше обхванала. Вече не проверявах като луда броя заразени и умрели и започнах да се възвръщам що-годе към нормалното си ежедневие. През остатъка от годината не се случи кой знае какво интересно освен че продължихме да се сближаваме и да развиваме връзката си.

Декември месец беше месец за семейството и почти целия го прекарах в компанията на близките ми, тъй като сестра ми и баща ми също се бяха прибрали от чужбина.

Когато тегля чертата, 2020 всъщност е добра година за мен. Получих и постигнах някои от най-съкровените си желания, а и коронакризата успя да подмине семейството ни. Благодарна съм и се надявам, че когато се връщам назад в спомените, ще я запазя като добра година.

***

В следващата част на тази публикация ще говорим за това как да си поставим цели за настоящата или за следващата година, а също и какво би могло да ни помогне да ги изпълняваме по-стриктно. А дотогава – опитайте се и вие да направите един обзор на изминалата година и да й благодарите за хубавите неща, които все пак ви е донесла.

Може също да харесате...

1 коментар

  1. […] Е, най-накрая дойде времето да напиша и тази част от публикацията. Чакането беше дълго, но се надявам да си е заслужавало. Първа част от тази поредица можете да намерите тук: https://ayacheva.com/2021/03/10/the-magical-year-2021-part-i/ […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *