Вълшебната година
Грижа за себе си

Вълшебната година – 2021 – част II

Е, най-накрая дойде времето да напиша и тази част от публикацията. Чакането беше дълго, но се надявам да си е заслужавало. Първа част от тази поредица можете да намерите тук: https://ayacheva.com/2021/03/10/the-magical-year-2021-part-i/

Сещате ли се за онези малки неща, които всички пазим някъде дълбоко в кътче от съзнанието си, онези неизречени мечти, хилядите „някой ден, иска ми се, бих могъл/ла“? Ами точно за тях иде реч в тази публикация. Хайде сега, не се преструвайте, че вие си нямате такава мечта, която се надявате един ден да стане реалност. Имам две новини за вас: добра и лоша. Лошата е, че за съжаление няма да се събудите един ден и да живеете в този имагинерен свят, където сте я осъществили. Добрата е, че ако дадете всичко от себе си и започнете да я преследвате още днес, със сигурност ще настъпи денят, в който сте успели. Но и да не дойде, поне със сигурност ще се насладите на процеса, а кой знае, може да намерите нещо, за което дори не сте и мечтали.

Случвало ли ви се е да си казвате, че искате да четете повече книги или да започнете да тичате сутрин, да свалите 5 килограма или пък да се научите да готвите? Все неща, които оставяте за когато има време. Но това време не настъпва, защото трябва да положите истински реални усилия, за да успеете.

Всеки има 15 минути или час на ден. Проблемът е по-скоро в мотивацията. Но ако не работите върху мечтите си, няма кой друг да го направи за вас. Вие сте единственият човек, който би дал мило и драго, за да ги осъществи.

За какво мечтая аз?

Настоящата ми мечта и може би нещото, което винаги е било някъде из съзнанието ми, е свързана с писането. Започнах да изливам мислите си върху хартия още в 3-ти клас и от този момент нататък не съм спирала – тетрадки, хвърчащи листове, вестници, списания, дигитални медии. Разбира се, участията ми са били кратки и по-скоро незначителни, но тази треска да запиша мисълта си винаги се е спотайвала някъде измежду пръстите ми. Начинът ми да й дам гласност в момента е именно този блог. Планирам някой ден да й дам убежище в страниците на книга, но сякаш вътрешно усещам, че още моментът не е настъпил. Засега искам да развия блога, защото с предшествениците му не бях толкова редовна, и да създам мое пространство с всякакви полезни идеи и разсъждения. Ще се опитам да споделям колкото се може по-голяма част от ежедневието си, защото имам нужда да го правя и тая надеждата, че мога да бъда полезна.

Тук е моментът да спрете и да помислите каква е вашата мечта или цел.

Как работя върху мечтата си?

Пиша – дори и 20 минути на ден, пак е повече от нищо. А 20 минути на ден в рамките на 365 дни се равнява на малко повече от 121 часа. Ако просто спрете всичко останало и си ги подарите, то след година ще имате проект, върху който сте работили цели >120 часа. Представете си, ако отделяте повече време. Повярвайте ми, работата ми е свързана със създаване на уеб сайтове тип визитки, като за всеки от тях имам около 24 работни часа – а това е продукт, с който клиентите ни продават собствените си продукти. Вие имате 6 пъти повече време само ако отделяте 20 минути на ден. Просто нямате оправдание да не направите първата стъпка днес.

Краен срок

Скоро се бях хванала, че съм го забравила, но крайният срок е може би най-важното нещо, когато се работи върху сериозен проект. Познайте какво се случва, ако не сте си поставили такъв. Едно разтъкаване, размотаване, отлагане, вглеждане в крайно ненужни детайли и подробности. Така че… първото и основно нещо: дайте си реалистичен, но не прекалено разтеглив срок в бъдещето, когато вашата мечта трябва да е изпълнена или поне да е постигнала сериозен прогрес. Аз например искам до края на тази календарна година да имам добре разработен блог със около 100 статии, който да споделям в социалните мрежи и да се чете.

Не си поставяйте относителни цели. Какво е относителна цел? Искам да имам много читатели. Добре де, ама това много колко точно е? 10,100,1000? Какво за вас е многото? Трябва да сте конкретни.

И, разбира се, това не е кладенецът на желанията, за да поставим срока, да изберем целите и просто да седнем да чакаме да се събудим в утрото, когато те са изпълнени. Направете си аларма, стиснете зъби, заповядайте си, но отделяйте 20-30 минути на ден. В началото ще е тежко, ще е гадно, няма да искате да го правите, ще ви изглежда като задължение. Но! След всяко малко постижение, ще става все по-приятно, все по-интересно, все по-мотивиращо. Просто Не се отказвайте.

Правим хиляди неща на ден, които не искаме да правим, но се налага. Защо да не си наложите да направите нещо хубаво за себе си? Това, обещавам ви, ще ви хареса.

***

Ще се радвам, ако статията ви е харесала и ако мислите, че съветите са полезни. Можете да коментирате, да споделяте, а освен това да ми разкажете и какви са вашите начини да постигате целите и мечтите си. 🙂

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *